Постинг
22.03.2014 18:54 -
Когато спомените те обгърнат...
Автор: astreq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 720 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2014 18:56
Прочетен: 720 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 22.03.2014 18:56
Предишният ми пост беше изтрит от мен понеже осъзнах че е малко лицемерен,че не всичко е толкова розово колкото го описах.Истината е,че нищо не е перфектно,няма пълно щастие и винаги има повече тъга отколкото радост - това са факти!Знаете ли понякога прекалено много се опитваш да убедиш самия себе си в нещо което е напълно различно от реалното като това че имаш приятели,че те наистина държат на теб.Понякога се питам дали имам приятели все още и колко наистина са приятели те.
Мина време,завършихме средното образование ,всеки отиде в различен град ,но мисля че прекалено много се отчуждихме а повярвайте ми точно от това се опасявах.Имах една приятелка с която наскоро се чух по случай предишния ми пост и това ме накара да се замисля сериозно над някой неща,теми които скоро не бях отваряла се събудиха в съзнанието ми.Та въпросната ми приятелка с която на практика израснахме ме накара да се замисля какво направих и защо го направих. Къде отиде приятелството ни? По дяволите вероятно,кой знае?! Отдръпнах се от нея,да не беше случайно беше нарочно мислех,че така ще бъде по-добре ,понякога си мислиш че приятелите ти не те заслужават,че не те оценят,че са готови да те предадат - да аз мислех това за нея,постоянно чувах от хората как тя е говорила зад гърба ми и повярвайте ми не ми пречеше,мислех си че и дължа нещо,толкова години продължавахме да сме приятелки въпреки всичко което чувах ,въпреки отношението й и т.н. И постепенно просто спряхме да бъдем приятелки,не се виждахме,не се чувахме,но мина известно време и сега стигам до момента в който осъзнавам,че тя ми липсва,че без значение каква е била (няма перфектни хора) без значение какво ми е причинила,тя винаги е била до мен,знаех че има поне един човек на когото да се обадя дори да имам проблем по късните часове и знаех че тя ще дойде и ще ме подкрепи.Осъзнавам и собствената си грешка,знам че не бях добра приятелка понякога ,имало е случай в които тя е имала нужда от мен но аз не съм била там за което съжалявам и ако можех бих поправила нещата.Мислех,че е за добро раздялата но явно не съм била права.Интересното е ,че въпреки нещата които ни се случиха ,въпреки обидите които чух по свой адрес ,никога не спрях да я защитавам от чужди хули.Наистина вярвам в доброто у хората и знам че тя не е лош човек и определено не е и такава каквато я изкарват,да мина време но все още си мисля че я познавам достатъчно добре за да знам какво би направила и до къде би стигнала.
Съжалявам че се случи така и толкова лесно загърбихме толкова години градено приятелство и въпреки всичко надявам се че знаеш че можеш да разчиташ на мен и сега и можеш да ми се обадиш при нужда а и дори ако няма какво да правиш и просто ти се говори. :))))
Мина време,завършихме средното образование ,всеки отиде в различен град ,но мисля че прекалено много се отчуждихме а повярвайте ми точно от това се опасявах.Имах една приятелка с която наскоро се чух по случай предишния ми пост и това ме накара да се замисля сериозно над някой неща,теми които скоро не бях отваряла се събудиха в съзнанието ми.Та въпросната ми приятелка с която на практика израснахме ме накара да се замисля какво направих и защо го направих. Къде отиде приятелството ни? По дяволите вероятно,кой знае?! Отдръпнах се от нея,да не беше случайно беше нарочно мислех,че така ще бъде по-добре ,понякога си мислиш че приятелите ти не те заслужават,че не те оценят,че са готови да те предадат - да аз мислех това за нея,постоянно чувах от хората как тя е говорила зад гърба ми и повярвайте ми не ми пречеше,мислех си че и дължа нещо,толкова години продължавахме да сме приятелки въпреки всичко което чувах ,въпреки отношението й и т.н. И постепенно просто спряхме да бъдем приятелки,не се виждахме,не се чувахме,но мина известно време и сега стигам до момента в който осъзнавам,че тя ми липсва,че без значение каква е била (няма перфектни хора) без значение какво ми е причинила,тя винаги е била до мен,знаех че има поне един човек на когото да се обадя дори да имам проблем по късните часове и знаех че тя ще дойде и ще ме подкрепи.Осъзнавам и собствената си грешка,знам че не бях добра приятелка понякога ,имало е случай в които тя е имала нужда от мен но аз не съм била там за което съжалявам и ако можех бих поправила нещата.Мислех,че е за добро раздялата но явно не съм била права.Интересното е ,че въпреки нещата които ни се случиха ,въпреки обидите които чух по свой адрес ,никога не спрях да я защитавам от чужди хули.Наистина вярвам в доброто у хората и знам че тя не е лош човек и определено не е и такава каквато я изкарват,да мина време но все още си мисля че я познавам достатъчно добре за да знам какво би направила и до къде би стигнала.
Съжалявам че се случи така и толкова лесно загърбихме толкова години градено приятелство и въпреки всичко надявам се че знаеш че можеш да разчиташ на мен и сега и можеш да ми се обадиш при нужда а и дори ако няма какво да правиш и просто ти се говори. :))))
БЪЛГАРИТЕ БИЛИ ТЪПИ И ПРОСТИ, КАЗАЛА ВАН...
Колко важно е да простиш?
Турският президент Ердоган не се „церем...
Колко важно е да простиш?
Турският президент Ердоган не се „церем...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив